Carl Cox

Как можем да измерим популярността на един DJ? По заетостта му, ремиксите, соло проектите или миксираните дискове? Или пък чрез светската хроника, радио, телевизионните и филмови участия?
 
По всички тези критерии, Карл Кокс несъмнено е всеобщ любимец. Но все пак публиката остава тази, която изгражда и поддържа популярността на един DJ. Тук Карл Кокс отново обира всички лаври. Всеки път, когато музикалната преса обявява класациите си в края на годината, той е на върха. Запитани кой биха искали да е техен DJ, клъбърите по целия свят сочат Кокси. Промоутъри, които искат да напълнят зала в 3 следобед или да запазят клуба си пълен в седем сутрин знаят, че Карл е техния човек. За денс сцената той е жива легенда. Казано просто, Карл Кокс е любимия DJ на хората.
 
Музикален посланник от детските си години, професионален DJ още като тийнейджър, ветеран на асид хауса и шампион на техното, Карл Кокс излъчва любов към работата си, която е опасно заразна. Вижте го, когато е зад грамофоните – не може да сбъркате неговия образ – целият покрит с пот, главата му се движи надолу и нагоре в такт с музиката, ръцете му са във въздуха когато не са на грамофоните, тялото му е в непрекъснат контакт с ритъма. Каквото и да ви дойде на ум за един DJ, Карл го е правил – да свири музика, да налага нови парчета, да разпръсква любов, да празнува всеки момент от живота.
 
Сега след като се откъсна от собствената си процъвтяваща, но отнемаща цялото му време бизнес империя, Карл се концентрира върху соло кариерата си. Новият микс албум Global е типичен за Карл – високо-октанна смес от мелодии, могъщи битове, фънки бас и фючър скул брейкбийт. Миксиран на живо от винил, както всичките му дискове, той включва три от новите му парчета и петнадесет други трака на ръба между ъндърграунда и превръщането им в хитове.
 
Роден преди 40 години в Манчестър, Карл и двете му сестри са израстнали в предградията на южен Лондон. Родителите на Карл имигрират от Барбадос и донасят с тях Карибския парти дух. Докато майка му готви и забърква пунш, баща му пуска плочи на един стар грамофон. Но когато плочите свършат в един момент, малкият Карл продължава да тършува и да пробва Б страните дали стават за да поддържа партито.
 
“Изведнъж просто стана” спомня си Карл за ранното предопределение на съдбата “Бях “момчето на Кокс”, което пускаше хубава музика, когато майка ми и баща ми правеха партита. Хората казваха “Не забравяйте да вземете Карл”. Често ходехме да купуваме плочи с баща ми. Чувам например нова плоча на Джеймс Браун, усещам, че е фантастична и карам баща ми да я купи.”
 
В състезание с американските чийзбургери, соул музиката е навсякъде през 1976 и Карл и приятели, все още в училищни униформи често скачат на автобуса за централен Лондон за партитата в клуб 100 и Кракърс. През 1977 на 15 години Карл се сдобива с чифт грамофони и започва да работи като мобайл DJ. Диското го омагьосва. “Харесваше ми как е оркестрирано – всяка плоча те отвеждаше някъде. Защото има здрав бийт, енергия, брейкове и много силен вокал”. В ранните 80, Кокс свири същата музика като другите млади Лондонски DJ – фънк, ню-йоркски хип-хоп и електро. И точно тогава излиза Acid Traxx на Фючър: “Казах си – това е. И както партито си върви и аз пускам хип-хоп и соул, спирам всичко и им казвам “Трябва да чуете това” Те просто се втрещяваха – какво правиш по дяволите? – “Слушайте 303 и 909. Невероятно е. Странно, но хората, които тогава мислеха, че съм се побъркал, сега са в музикалния бизнес.” Като откривател на новия звук, Карл повежда експлодиращата британска рейв сцена. Свири на първата вечер на легендарния клуб на Дани Рамплинг Shoom, ко-промотира The Project с Пол Оукънфолд, поддържа резиденцията си в Зап клуб в Брайтън. През 88 на рейва Sunrise за първи път в историята включва трети грамофон за сета си при изгрев слънце и успява да изправи на крака 15 000 рейвъри.
 
Следващата стъпка за Кокси е да прави собствена музика и дебютът му е сингъла I Want You Forever за лейбъла на Пол Оукънфолд Перфекто. Парчето влиза в топ 30 и той се появява в Топ ъф дъ попс. Но това е достатъчно за Карл и кариерата му в попа приключва. Докато масите навлизат в пухкавата хаус и транс вълна и хардкорът ражда джънгъла, Кокс се оттегля в клубния свят и прегръща ъндърграунд звуците на техното и хард хауса. “Техното ме отвежда в къщи” казва той за музиката “То има елемент на изненада и не знаеш къде ще стигнеш. Страшничко, но прекрасно в същото време.” Миксът му от 1995 F.A.C.T. става ориентир и продава 250,000 бройки. Собствената му продукция Two Paintings and a Drum отново влиза в британския топ 30. За лейбъла си Ultimatum Карл записва третия си топ 30 хит Sensual Sophis-ti-cat. Неизбежно започва седмичен техно клуб Ultimate B.A.S.E., на който есетествено Карл е резидънт. Кокс започва все по-често да ходи в Америка, където издава два миксирани албума - F.A.C.T. 2 през 97 (записан на живо в Лос Анджелис) и The Sound Of Ultimate B.A.S.E през 98. Същата година излиза вторият му студиен албум Phuture 2000' ('At The End of the Clich?) и Mixed Live, записан на живо в Crobar в Чикаго. Междувременно Карл изиграва първата си роля в киното във филма Human Traffic и записва F.A.C.T. 3 специално за Австралия. Карл Кокс е единственият DJ, който свири два пъти в новогодишната нощ на хилядолетието – в Сидни, Австралия и след това в Хавай. Най- високо оценяваните му сетове са на Берлинския Love Parade, където е четири години поред. “Не мога да се сетя за нищо, което се доближава до момента, в който виждаш милион и половина пред теб, които чакат да им пуснеш най-добрите плочи за да им дадеш най-доброто парти”.
 
Успехът обаче има своята цена. Бракът му се разпада и постоянното пътуване, липса на сън и умора надделяват. “Тялото ми каза – ето ти един камък в бъбреците, стомашна инфекция и накрая подагра.” Принуден е да намали темпото. Лейбълът Ultimatum и мениджмънт компанията се разпадат. “Сега само един човек ме менажира” Карл фокусира усилията си върху сетовете и студийната работа. Предпочита да свири по-рядко, но да прави по-дълги сетове – “за да мога наистина да ви покажа защо съм тук”. И когато е в къщи работи в студиото си заедно с Neil McLellan (от екипа на Продиджи) върху третия си студиен албум, за който Кокси казва “ще бъде толкова важен като новия Кемикъл Брадърс или Бейсмънт Джакс”.
 
В него ще бъдат включени някои от новите му продукции като It's The Machines, класическо минималистично парче, написано заедно с дългогодишния му приятел Джош Уинк, Dirty Bass заедно с Крисчън Смит. Карл Кокс има славата и богатсвото на суперстар DJ, и то абсолютно заслужено. Любимецът на публиката знае, че когато става дума за клубове и денс най-важно е цялото, а не отделните чести. “Дори само ако пускам плочи, аз изцяло се посвещавам на това. Едновременно танцувам, наслаждавам се на момента и знам, че вие също можете да го правите без плочата да бъде най-важното, за което сме тук. Ето затова ми е много лесно да пускам нова музика на хората – защото вярвам и стоя зад това, което пускам. Точка. И всеки може да усети това, да го изпита и накрая да си тръгне с преживяването Карл Кокс.”